And the record keeps playing,
The same old song,
The hipster keeps mugging on me all night long,
They say „Aha, ahha“

Като цяло идеята да започна с тези лирики на Good Charlotte- Keep your hand off my girl не се получи така, както исках, тъй като самата емоция, която задвижва песента идва най-вече от музиката, а не от текстът, който така погледнат даже ми изглежда жалък…

Понякога ми се иска да не съм толкова сама. Чувствам се като боклук. Хората ме гледат странно, родителите ми ме избягват и дори момчето, което ме покани да излезем ‘трябваше’ да изчезне след цифром и словом 20 минути. Ще ми се някой да ме обича просто така… Не си въобразявам, че проблемите ми ще изчезнат след като вържа някой юноша за крака си и го помъкна по неравния път на пубертета, просто садистичната жилка, която се корени дълбоко в мен (и във всеки нас, впрочем) ми подсказва, че ще се чувствам по-добре, ако някой страда редом с мен. Саможертвите са за самотните водачи. Христос умира на кръста за общото благо, Буда изрича актуалното и днес „Животът е страдание“ (разбира се, едва ли визира своя живот…) и въобще и изобщо. Никой нищо не казва за Адам и Ева, които всъщност заедно продължават да си живеят добре и извън рая, което добре говори, че споделената скръб е като жива вода- ако Ева бе изгонена сама, Адам щеше да бъде идеализиран и Бог бързо щеше да размисли относно Исус (той е нещо като план „Б“).

Имаше една реклама по радиото на чорапи… „Айнщайн е ходил бос и е измислил теорията за относителността. Ако нямате подобни претенции , купете си наш’те чорапи“. В общи линии същото е и с връзките, ако нямаш амбиции относно кариерата си , нахлузвай си чорапи ( в случая ‘половинката си’) и се наслаждавай на добро кръвообращение. Сутрин рано понякога се чувствам просто искрено щастлива от това, че нямам никого, пред когото да се чувствам длъжна да давам отчет или да посвещавам творчеството си на неговата безкомпромисна прилика с някое небесно тяло (слънца, луни, разни богове и облачета-подкова(на мен всички облаци ми приличат на зле окастрени храсти…) и прочие).

-Не искам никой специален. Имам всичко, от което се нуждая…

Това ще си повтарям от утре пред огледалото сутрин. Чела съм хиляди пъти, че е полезно сутрин рано да си казваш колко си хубав и интелигентн и какъв невероятен ден ще имаш, дори и хазяинът да ти връчи призовка от съда докато ти съобщава, че трябва да се изнесеш до три дена и да си поканен тържествено на погребение на другия ден, когато ще се проведе презентацията на важен проект, от който зависи животът ти… в някои отношения буквално…

…Защо пък и това да не действа? Нещо като мантра… едно време, когато ми казваха, че е полезно да повтаряш мантра, аз се шегувах повтаряйки ‘Мантрамантрамантрамантрамантра’, но сега сериозно се замислям относно всичко това. Нима не е истина, че светът е такъв, какъвто ти пожелаеш да го видиш? Ако искам свят, в който съм си себедостатъчна и не са ми нужни мъже поради що не мога да го получа?!

Чувствам се изкривена от всичко това, което написах… изкривена от нещата, които са ми се случили досега понякога отблъсквам или плаша хората и отблъсквам и плаша себе си. Дали съм наистина дотолкова променена , че да се подложа на това умишлено? Ужасна съм. Странна съм. Но всички сме такива, нали?

„But I’m a creep… I’m a weirdo..What the hell I’m doin’ here?! I don’t belong here…“

Всички сме изкривени… всеки играе собствен  цирк сам със себе си, оглеждайки обезобразената си душевност в едно вътрешно криво по собствен начин огледало, мислейки си, че всичко е наред.

-Криволичим си по правата…

…праволичим си по кривата-