Никога няма да съм щастлива, знаеш ли…

Заедно сме вече колко, две години? Късаме и се събираме, всъщност никога не сме били заедно, това са неуточнени и неизречени  отношения помежду ни. Просто и двамата ни е страх да ги категоризираме, нали така? Но така е добре, така е по- динамично, по- интересно. А нали това ни плаши, да не изгубим интерес?

Ти си само половината на това, което искам. Ти си дивото, несигурното, студеното.  Когато съм с теб искам нещо нежно, сигурно и сгряващо, когато те няма аз самата ставам хладна и непредвидима. Ти си ужасен за това, което си и за това, което не си и най- вече защото си същия като мен. И знам, защото непрекъснато си омръзваме, а всъщност никога не сме си омръзвали докрай.

Харесва ми да съм отгоре. Винаги. Да съм отгоре значи да е на моето , да те манипулирам, да съм аз от значение. Но всъщност те обичам, защото искаш ти да си отгоре, защото ми налагаш волята си и само ти ми вдъхваш смисъл. Харесваш ми , защото си арогантнен, нахален и непостоянен. Харесваш ми защото си студен.

Искам да умреш и да се свърши, да си намеря някой нормален и скучен и да се превия пред ежедневието, защото докато си жив ще си играем на това и ще съм само наполовина щастлива. Всъщност никога няма да съм щастлива, знаеш ли… Дори да си тръгнеш ще те мразя, че си с друга, ще я мразя че е различна, ще я ненавиждам, че е като тебе, ще ненавиждам теб, че не си с мен. Ако си тръгнеш ще съм само наполовина аз, точно каквато съм и сега. Но сега знам, че и ти си така. Това успокоява някакси.

Трябва да умреш. Ще чакам. Ще те обичам и ще те мразя докато умреш, когато ще обичам и мразя купчината пръст над костите ти и ще се вкопча в клишетата и пак няма да съм щастлива, негоднико, пак ще съм само наполовина аз и наполовина доволна.

Искам да съм достатъчно завършена за да ти кажа да си вземеш думите и да излезеш от главата ми, но съм наполовина щастлива, защото ми липсваш. Или защото си тук. Няма средно положение. Златната среда е клише.

Ще се притисна към теб и ще съм бърза, ще те изпотя и ще си тръгна.

Но ще се върна, знаеш, ще търся завършеност и после пак няма да си говорим няколко месеца преди да дойда пак.

И ме е гнус от себе си. И съм отвратена от теб… защото си същия…