Random тъпотии.

Днес сутринта докато седях на масата в кухнята и се чудих дали да пиша в блога като се прибера ме засърбя средния пръст.

Ама не, наистина. Съвсем физическо усещане, почесах го и ми стана смешно.

Седя си в час и си мисля… абе нищо не си мисля, седя си скръстила ръце облегната назад, давайки впечатление за един замислен, но отегчен млад човек или знам ли какво впечатление давам, просто така се надявам, хах.ТА седя си и вади класната една книга с разни анатомични тинтири минтири в нея, разлиства тука мъртво бебе с аномалии в гръдния кош, тука бременна жена как ще изгледа с разпорен корем, бебето отвътре маха, тука тенесистка, тук пишка. Всичко както си му е реда за хора, мъж, анатомия, няма кожа, мускулни влакна, жили и пишка.

Веднага си обърнах главата по посока 23-те момичета от класа ми. Знаех си… винаги е така, когато покажат пишка, девствениците се смеят, а всички останали им е безразлично. Не, не, просто е удивително, не е нужно да казват нищо, гримът, дрехите, националността- без значение, те просто светят. Представяш ли си СВЕТЯТ хилейки се като селски момички, някои даже са вдигнали длан пред зачервеното си лице и потреперват в конвулсивен смях. На тях им е смешно, разбираш ли, защото пишка не са виждали и им се струва нещо забранено, нещо лошо, нещо непознато (за което не могат да питат мама) и не намират друг начин да възприемат образа ако не се хилят.

А свиркаджийките, те си драскат по кориците на тетрадките и се правят, че ги няма. Според това колко бързо придраскват можеш да разбереш, дали са горди като свиркаджийки или след като духат тичат да си мият зъбите и казват 10 отче наш в банята…

Та седя си и ги свързвам тези две случайни тъпотии, дето си ги мисля и си викам- то и хората са така. Колкото по- тъпо е това дето пиша и колкото повече пишки има, толкова повече го харесват. На принципа на средния пръст- засърбя ме и си гарантирам, че сте си мислели, че имам да раздавам правосъдие (нали, средни пръстове) наляво и надясно, вероятно защото не сте свикнали да си показвате средния пръст на всичките там лешпери, дето ви дразнят.

И се подхилквате като девственици в час по анатомия.

Random размишления

Аз съм лош човек.

Не е нарочно :/

Не знам, дали съм склонна да обичам хора, само когато знам, че мога да ги нараня или ги наранявам, защото ги обичам. Или нещо трето.

И ме е страх толкова, че няма да ме заобичат, че не позволявам да се случи и се държа говежди, самосаботирам се, докато не остана пак сама и не си кажа пак „Ето на…“

Ебати тъпото, хахахаха!

И още нещо, за мотивацията:

Днес се изкъпах и усетих, че хавлията ми е  горе,  та трябваше да си взема някаква случайна хавлия от килера. Взех една малка за ръце и естествено нещо ми подсказа, че няма да мога да се придвижа до моята стая с нея. Седях пред огледалото и си мислих, че ако бях миналаа по- отрано на диета, щях да мога сигурно да се кача с хавлийката. После върху пералнята видях една по- голяма и мотивацията ми се изпари.

Ученици

Когато си легнахме, и двамата единодушно поддали се на  разума и на трябва да спим, ставаме рано мисленето, той ми обърна гръб и си пусна iPod-a, а аз зачетох.

Meaning:преди всичко останало трябваше да си починем един от друг. Преди всичко останало.

Когато чух, че се размърдва и обръща на другата страна скрих лицето си зад книгата. Очаквах го…

Ще ме загледа за дълго. Ще чака да кажа нещо. Ще бъде нетърпелив, когато не го направя и ще привлече вниманието ми с жест или тананикане и ще ме принуди да отчета присъствието му, за да останови контакт. Реших, че да се оставя на този малък „ритуал“ е равнозначно да окачествя отношенията ни като религия, затова свалих книгата и вперих отчаян поглед в него…

Той беше скрил лицето си под възглавницата си !

Въодушевих се,

наистина!!!

Хлопнах книгата и загасих лампата. Лежейки сама в леглото си осъзнавам колко (много) го обичам- лежащ сам в своето.

Да обичаш някого не значи просто да си про- него, вперил поглед във всичко в него, което ти липсва/искаш да бъдеш.

Да обичаш е и да бъдеш анти- гледайки настрани.

Вече знам

Нещата работят, когато другият загледа в твоето „настрани“.

Протегнах ръката си към него, в тъмното- две легла на точно две ръце разстояние и ние двамата (неспящи).

Сигурно щеше да звучи по- добре, ако и той бе протегнал своята и ги бяхме срещнали, но тогава може би не бих написала това:

А именно, че за да обичаме наистина трябва да сме (истински) такива, каквито сме. С двете легла на две (непротегнати) ръце разстояние, а не (неистински) това, което си мислим, че би изглеждало удачно, да сме.

Това няма нищо общо с романтиката, дори не е анти- романтика.

Няма значение дали някой ще го разбере (но ми се иска).

Няма значение дори кое е анти-, кое е про-, кое как е написано или как точно се е случило (въпреки, че това е писано по истински случай.) Всичко е дотук, няма друго значение, освен едно- да служи за свидетелство, че …

НИЕ СЕ УЧИМ ДА ОБИЧАМЕ БЕЗ ДУМИ!!!

… но ако бях започнала от там, нямаше да има смисъл.

Аз не съм

Аз не съм Карбовски

Лежа в леглото си и си мисля за нещо, което ми каза една приятелка (може би на шега?)

-Трябваше да чукам Карбовски, когато имах възможност.

Знам защо не го е направила.

Знам защо аз не бих.

Да чукат Карбовски искат момичета, които са достатъчно умни, че да го харесат или достатъчно елементарни и се впечатляват лесно, но недостатъчно смели за да бъдат.

Сигурно Карбовски не чука само такива момиченца (жени?), защото сигурно има такива, които не чукат името му, а човека, който по някакво стечение на обстоятелствата, го носи.

Но те не чукат Карбовски и в този смисъл не са обект на писанията ми.

Всъщност кой кого (чука) ?

Да бъдеш чукан (от Карбовски) не е равно на да бъдеш. Затова аз не бих.

Предпочитам един вид да бъда Карбовски.

Аз не съм Карбовски.                                                                                                                                         Това е най- добрата част !!!

Аз съм Ласкова.

Даже зарежете фамилните имена, да използвам тази матрица е все едно сама да си надена капаците.

АЗ СЪМ АЗ.

Утре ще се събудя и ще е понеделник сутринта.

Ще е най- хубавата понеделник сутрин в месеца, дори и в годината: ще се събудя и ще си мисля

„Аз не съм.“

21.09

ПП. За всички тъпаци, които си мислят „Аз съм си Аз“ и после се оставят общественото мнение да ги чука в ушите, няма нужда да ви тегля дори една майна.

Вие самите си я теглихте.