Ученици

Когато си легнахме, и двамата единодушно поддали се на  разума и на трябва да спим, ставаме рано мисленето, той ми обърна гръб и си пусна iPod-a, а аз зачетох.

Meaning:преди всичко останало трябваше да си починем един от друг. Преди всичко останало.

Когато чух, че се размърдва и обръща на другата страна скрих лицето си зад книгата. Очаквах го…

Ще ме загледа за дълго. Ще чака да кажа нещо. Ще бъде нетърпелив, когато не го направя и ще привлече вниманието ми с жест или тананикане и ще ме принуди да отчета присъствието му, за да останови контакт. Реших, че да се оставя на този малък „ритуал“ е равнозначно да окачествя отношенията ни като религия, затова свалих книгата и вперих отчаян поглед в него…

Той беше скрил лицето си под възглавницата си !

Въодушевих се,

наистина!!!

Хлопнах книгата и загасих лампата. Лежейки сама в леглото си осъзнавам колко (много) го обичам- лежащ сам в своето.

Да обичаш някого не значи просто да си про- него, вперил поглед във всичко в него, което ти липсва/искаш да бъдеш.

Да обичаш е и да бъдеш анти- гледайки настрани.

Вече знам

Нещата работят, когато другият загледа в твоето „настрани“.

Протегнах ръката си към него, в тъмното- две легла на точно две ръце разстояние и ние двамата (неспящи).

Сигурно щеше да звучи по- добре, ако и той бе протегнал своята и ги бяхме срещнали, но тогава може би не бих написала това:

А именно, че за да обичаме наистина трябва да сме (истински) такива, каквито сме. С двете легла на две (непротегнати) ръце разстояние, а не (неистински) това, което си мислим, че би изглеждало удачно, да сме.

Това няма нищо общо с романтиката, дори не е анти- романтика.

Няма значение дали някой ще го разбере (но ми се иска).

Няма значение дори кое е анти-, кое е про-, кое как е написано или как точно се е случило (въпреки, че това е писано по истински случай.) Всичко е дотук, няма друго значение, освен едно- да служи за свидетелство, че …

НИЕ СЕ УЧИМ ДА ОБИЧАМЕ БЕЗ ДУМИ!!!

… но ако бях започнала от там, нямаше да има смисъл.