Изпразвам си главата:

Има змей вкъщи.

Има змей вкъщи.

И ако този змей съм аз,

мама ще ме прати,

да, моята майка ще ме прати

(ако този змей съм аз)

в къща пълна с луди хора.

С луди непознати.

Има змей вкъщи.

Има змей вкъщи.

Но всички си мълчим, защото

не знаем кой е змеят вкъщи.

И ако не съм аз този змей,

не аз не съм този змей,

тогава мама нищо няма да направи.

Да, майка няма нищо да направи,

защото аз не съм този змей.

Има змей вкъщи.

Има змей вкъщи.

Къде се дяна този змей?

Живея в къща пълна с луди хора.

Живея в къща пълна с непознати луди.

Непознати- не не мога да позная

кой е змей, но всички знаем,

че има змей вкъщи.

Има змей вкъщи.