angst longa vita brevis*

Не е страшно тъмното, защото в него можеш да се скриеш от лошите работи, страшни са светлинките. Когато бях малка, червените лампички на видеото ми се струваха като очи на някакво много ужасно джудже, от онези с кървави бради и прочее. Всяка потрепваща светлинка хвърля сянка върху моята неспокойна душица.

В нощи като тази всички души на недоволни вещи, буболечки, шмугнали се изпод килима чудовища и скрили се от дъжда таласъми се събират под леглото ми и се чувствам отвратително, знаейки, че спя върху един призрачен мравуняк. И сърцето ми се спира в гърлото, но не смея да се преместя на земята или в гардероба, защото там ми се струва още по- опасно и уязвимо (а в нощи като тази е изключително важно да владееш стратегически позиции!). Преглъщам буца след буца лед и стъкло. Хващам ръката на Тошко, той е голям и смел и също усеща, че въздухът е друг и страшен и дори сянката ти представлява опасност. В нощи като тази.

Клетките ми се разлепят, прането, обесено на простора, регулира достъпа на уличните лампи в моя соц- дом. Прането вече не е мое, а свое, а килимът ми е океан и се нося с леглото немила и недрага.

Не мога да заспя. Тишината е влудяваща. Шумът е влудяващ.  Чудя се дали през прозорецът ще нахълта дух или комета…

В нощи като тази те е страх да заспиш, защото а си се отпуснал и ще ти изсмучат душата през ушите, ще изсънуваш последния си сън и ще се събудиш със сърцебиене, без дори да осъзнаеш колко много си загубил.

Докато пишех последното изречение се замислих за нещо още по- ужасяващо: ами ако вече ми няма душата и това смъдящо усещане е пост- фактум душекражба?!?!!

 

 

 

*Животът е кратък, а страхът е вечен

angst- страх, немски ез.

игра на думи, заменяне на ‘ars’ с ‘аngst’ от латинския израз ‘ars longa vita brevis’, който значи ‘животът е кратък, а изкуството вечно.’ .