смирението

Смирението е демонстрация на най- висшата сила, която съществува: да приемеш избор, който не си направил сам. Да поемеш последствията….

Не говоря за равнодушие; с цялата ангажираност, на която си способен,  да успееш да се съхраниш от озлобление и възгордяване.

Смирението е обратното на суетата. Хастара на любовта, желанието за живот, готовността.  Най- тежкото бреме.

Иска ми се да имам думите да опиша колко важно е това. То е себеусещане, живо и истинско както са ни плътта и кръвта. Суетата е отражение, страничен поглед, птичи поглед, сателит, шарено филмче… хубаво е, но не  е истина. Суетата е мотив, смирението е това, което остава, когато всичко приключи. Когато си направил всичко по силите си, усещаш смирение. Резултатите са проста фактология.

Суетата е жаждата за резултат.  Тя измаря, износва се, изкривява и променя душата. А смирената душа не остарява. Когато плаче, тя плаче за сила, за просветление, а не за промяна. Промяната е в ръцете ни, не в очите.

Клише, ама е така.