Enter title here

Нищо няма да ви кажа, не мога нищо да ви кажа, което и утре да е истина. Което си е истина е истина само в момента, затова питай ме бързо,  че да ти кажа, преди да окапят въжата на думите.

Кандилка ми се махалото на един часовник и аз го гледам това махало и не си мисля. То си върви, аз си седя и после аз си вървя, а то си седи и всъщност има ли някаква разлика?

Казват, значи, че формулата за човешкото съзнание е следната: константата по честотата. Константата е на Планк. Честотата… ако си пия кафето с 500 км в час, то ще остарея по- късно. Зачестявам се. На каква честота са ни съзнанията? Ако си пия кафето с 500 км в час, махалото ще се побърка и чашата ще се спука и много ще се вкисна.

Така че: питай сега, защото знае ли човек. Времето лети. Хич не ме е срам, че каквото е истина днес утре няма да е. То не е лъжа, просто със ситни букви пише “Считано изходящия момент на съждението”. Нещо като инфлацията, мислите ми си променят стойностите, не защото те лъжа, просто бензинът поскъпва.

Няма грешни стъпки. Няма лоши хора. Лошо е да нямаш огънче. Друго да ме питаш?